автор: vitsavia

Вали тихо, наивно, в края на лятото.
Сякаш Маркес подписва ръба на небето.
Неразсъмнали хора и чорлави сънища
вяло трият очи, подръпват пердета.
От прозорците им безполезно надничат
простота, голота, нощен шанс, настроение.
А таксито отсреща, мига с нервни клепачи
заболяло от нямо привично търпение -
с мръсни думи изхвърля в пороя шофьора ,
а след него и стария вестник. С досада
тя изпуска в кафето си повече захар.
Той отпраща таксито... и сменя квартала.