автор: chipka

Продължение...
2

Ник започна да претръпва от първоначалната си уплаха. Реши, че това е обичайна проверка и с готовност отвори багажника и предния капак на колата. Цивилният отиде при Огнян, който беше спрял пред него и започна да проверява и неговите документи. След като прегледаха обстойно багажника и вътрешността на колата му, единият от униформените отиде до автомобила, спрял от лявата му страна и поиска документите на шофьора, младо момче. То се засуети и Ник забеляза треперещите му ръце, когато най-накрая ги извади и подаде. Въпреки това не обърна внимание на този факт. Реши, че при него проверката е свършила и попита полицая какво търсят. Не получи отговор и зачака всичко да приключи, за да си тръгнат. Цивилният се задържа по-дълго при Огнян. Виждаше се, че говорят нещо. Изведнъж той се обърна и извика силно на униформените:
- Какво чакате? Сложете им белезници!
Изненадан, Ник се запита какво трябва да направи. Това, което ставаше в момента с него и приятелите му, сякаш не беше реално.
- За какво е всичко това? - запита той, но отново не получи отговор.
Полицаят се приближи към него и му заповяда да си сложи ръцете отзад. Усети штракането на белезника, след което го заведоха до червената лада. В главата му настъпи истински хаос. Не можеше да разсъждава нормално. Дори не се замисли какво ще стане с колата и приятелите му. Знаеше, че във времето в което живее, след настъпилите политически промени в последните години, живота бе станал доста труден за повечето хора. Изпита го на собствения си гръб. Наложи се да се раздели със семейството си, да напусне работата си, да прави собствен бизнес поемайки рискове, които му донесоха доста неприятности и изразходвани нерви. И сега, когато бе успял до някъде да нормализира живота си, когато имаше близък човек до себе си, когато работата му създаваше едно спокойно ежедневие в този неспокоен живот, бе просто невероятно да попадне в такава нелепа ситуация. На няколко пъти, при различни поводи, бе присъствал на коментарии за подобни случаи на брутално действие от страна на полицията, но никога не е вярвал, че подобно нещо ще се случи и на него.
Полицаят го накара да седне на предната седалка и влезна в колата. Запали и тръгна.
- Къде ме водите и за какво е всичко това? - попита още веднъж Ник.
- В управлението! Там ще разбереш. - отвърна полицая кратко, без да се впуска в подробности.


3

Отговорът който получи не го успокои. Нещо в цялата тази ситуация не бе нормално и той го усещаше инстинктивно. Трябваше да се овладее и да разчита, че там където отиват всичко ще се изясни. Наведе глава, опитвайки се да възвърне самообладанието си. След около десетина минути спряха пред някакъв портал и след като той бе отворен, влезнаха в двора. Полицаят отвори вратата на колата и му каза да излезе. Поведе го към сградата. Като влезнаха, Ник видя срещу себе си една кабина от която един полицай го гледаше с любопитство. В ляво имаше дълъг коридор където, полицаят който го водеше, откопча белезника от едната му ръка и го закопча за една тръба монтирана на стената. Без да казва нищо, той влезна в някаква стая оставяйки го сам. Времето минаваше бавно. Минаха повече от два часа и краката му започнаха да изтръпват. Постоянно минаваха разни цивилни и униформени, като някои го поглеждаха бегло, но общо взето никой не му обръщаше внимание. Изкаше да попита за колата си, за Иван и Огнян, но не видя към кого да се обърне.
Телефонът в джоба му извъня. Той гоизвади със свободната си ръка и погледна кой го търси. В същия момент до него застана цивилен мъж, който властно му заповяда да не го включва. Взе го от ръката му, свали батерията и извади СИМ - картата.
- Аз съм следовател Цветков от районно у-ние на гр. Ихтиман. - представи се той, като го гледаше строго право в очите. - Какво правехте на мястото където сте задържан?
- Нищо особено, разглеждах къщите и местата около тях. - отговори спокойно Ник. - Интересувам се дали се продават и на каква цена.
- Познавате ли другите задържани? - продължи да го разпитва следователят, без да сваля очите си от него.
- Не знам за кого говорите, но ако става въпрос за Иван и Огнян, да.
- А другото момче? - въпросът бе зададен много рязко.
- Пак ви казвам, не знам за кого ми говорите. Освен тези които ви споменах, не познавам никой друг.
- Сигурен ли сте?
- Да! - отговори категорично Ник.
- Ще видим тази работа. - каза следователя, обърна се и влезе в стаята от която се появи. След няколко минути излезна заедно с полицая, който го задържа и му нареди да извади всичко от джобовете си. След като се увери, че няма нищо друго, описа вещите и парите в протокол, който му даде да разпише.
- Някой ще ми обясни ли какво става и за какво съм задържан? - попита Ник ядосано, възвърнал самообладанието си.


4

- Като му дойде времето ще разбереш. - отвърна следователят, като не му даде възможност да задава повече въпроси. Откъсна единият екземпляр от протокола и му го подаде. След това нареди на полицая да го премести в клетката, която се намираше срещу тръбата за която бе заключен.
Оставяйки сам, затворен в клетката, Ник най-накрая можеше да седне и да се отпусне. Явно задържането му щеше да продължи и той започна да обмисля положението в което се намира. Несъзнателно усещаше, че то се усложнява и е извън неговия контрол. До този момент от живота си, не бе имал такъв сблъсък с полицията и никога не му се е налагало да мисли, какво трябва да прави, ако попадне в такава ситуация. Въпросите изникваха един след друг в главата му, но отговорите им, така необходими в този момент, му се изплъзваха. Запали цигара и реши да не мисли нищо за известно време. Налагаше се мислите му да се избистрят и да започне да расъждава по трезво и рационално. Сега, когато се отпусна, усети студа на който до този момент не бе обърнал внимание. Беше облечен спортно и с едно не много дебело яке. Независимо от напредналата си възраст, той бе успял да съхрани спортната си фигура и по външноста му трудно можеше да се определят годините, останали зад гърба му. Въпреки, че отдавна беше спрял да се занимава с деиствия, които да потдържат формата му той, без да си дава много усилия, се стараеше при всяка отдала му се възможност, да се натоварва физически. Поне веднъж седмично отиваше на басеин и плуваше най-малко един час, докато се изтощи. Това бе едно от любимите му занимания, които го разтоварваха от натрупания отрицателен заряд, доставяйки му голямо удоволствие. Беше наполовина морско чедо и още от малък, така свикна с морето и водата, че и за момент не би могъл да си представи, да бъде лишен от възможността да поплува.
Погледна часовника си и изненадано възкликна. Бяха минали повече шест часа, а нямаше никаква яснота на ситуацията в която, поради някакъв нещастен късмет, бе попаднал. Никой от преминаващите покрай клетката не прояви интерес към него и това започна отново да го изнервя. Не познаваше законите, но осъзнаваше, че би трябвало да има някакви права. Беше чувал, че при такава ситуация има право да се обади на адвокат, който да поеме защитата, да му разясни за какво става дума и евентуално в какво е обвинен. Не можеше да си обясни защо и поради каква причина това не се прави. Като изключи притежаването на двете лични карти, не разбираше защо задържането му продължава.


5

Измина още един час. Търпението му започна да се изчерпва и той реши да извика някой, който и да е, надявайки се най-накрая да получи някакво обяснение.
Неочаквано пред клетката се изпълни с хора, повечето от които имаха камери и фотоапарати. Включени бяха прожектори и започнаха да го снимат. Той се вцепени без да осъзнава това, което става. Снимките приключиха много бързо и коридора пак се изпразни. Главата му натежа. Не можеше да възприеме факта, че само преди минути са го снимали, без да знае защо. Само, нещо много сериозно би дало основание на полицията да извика репортери.
След около половин час се появи полицай, който отвори решетъчната врата.
- Елате с мен! Трябва да ви взенат отпечатъци!
- Искам да дойде някой, който да може да ми обясни какво става и за какво съм задържан. Докато това не стане не мърдам от тук! - каза гневно Ник и не помръдна от мястото си.
Полицаят се поколеба, после затвори вратата и отиде нанякъде. След малко се върна със следователя, който го беше разпитвал и зачака.
- Господине, обвинен сте в тежко престъпление, което ще ви бъде предявено, но първо трябва да ви се вземат отпечатъци на пръстите. В момента сте задържан за 24 часа, за изясняване на обстоятелствата, а ако прокурорът реши, те ще бъдат удължени до 72 часа. Засега нищо повече не мога да ви кажа и ще трябва да изпълнявате това, което се иска от вас.
Тонът, с който бе казано всичко това, бе строг и заплашителен
- А аз мисля, че първо трябва да ми дадете възможност да се обадя на близките си или на адвокат, който да дойде и в негово присъствие да правите, каквото си искате, стига закона да ви го позволява. - отвърна Ник без да се замисля.
- И това ще стане, но след като изпълните нашите нареждания. - отвърна следователя и нареди на полицая да отвори вратата.
Виждайки, че няма друг избор, Ник излезна и тръгна в посоката, която му бе посочена. Като свърши процедурата по взимането на отпечатъци, го върнаха отново в клетката. Въпреки въпросите, които не спираше да задава на всеки, които се изпречи пред него, не успя да получи нито един приемлив отговор. Докато вървеше в коридора видя момчето, което беше спряло до него там, където го задържаха, също с белезници и някакви хора, които носеха някакви чанти. Обза го лошо предчувствие и вероятната версия на задържането се появи в главата му. Сигурно, това са някакви крадени неща, които по някакъв неясен начин, се опитват да ги свържат с него. Трябва на всяка цена да се свърже с адвокат. В противен случай, вероятността да му натресат нещо, за което си няма и понятие, беше огромна. С тази мисъл той се отпусна на пейката. Погледна часовника и установи, че е станало 8 часа. Усети отново студът, който изглежда се увеличаваше с настъпването на нощта. Вдигна яката на якето и реши да се опита да подремне, надявайки се така, времето до сутринта да мине по-бързо.