автор: Albyrta

Пак със поглед ме молиш
да се случвам в съня ти
по хиляди начини
Дай ръка, ще те водя…
В твоя сън тази нощ нека бъда водачът
Тази нощ ще се сбъдна…
Тиха горска поляна…
Тук тревата ще помни
гласа ми, не думите
и с листа ще танцуват
сладко, трепетно клоните
в опит да схванат
как галят ръцете ти
Лек ветрец ще прошепва
в ухото ти моите стонове
На тръгване слънцето ще помаха за миг
Зачервено.
Ще се стича по устните залезът
Разтопен.
Със език ще разтваряш гърдите ми
ще изтръгваш сърцето ми
и ще влизаш във мен
Бавно
нежно
с разпръснати длани
ще умират цветята
в щастлива агония
Вместо тях, по бедрата ми мокри
ще разцъфва нощта. Ласкава.
Тишината ще плаче
настръхнала лунно
от върховете на пръстите
до златния пръстен с камък зелен
А във шепите - пръст
топла…влажна…безумна…

Ще съм чиста…
По - чиста от всякога…
по хиляди начини…
Помечтай си за мен…
После ела ме сънувай.