Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 771
ХуЛитери: 5
Всичко: 776

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pastirka
:: nickyqouo
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕписто 26 - Ден на младия аркебузиер
раздел: Други ...
автор: eshach

Ще ми се да продължа темата, която изостана от предишното ми писмо, и не за да стигна до дъното и, защото дъно няма, а просто да ти разкажа някои, надявам се, неочаквани за теб неща. Не ги подреждам хронологически, за да не ме сковава каквото и да е формално изискване за ред - оставям подредбата им на своите емоции, и те без никаква причина ме запокитват на нос Каточе в Мексиканския залив, където беше първата ни битка с индианците - маи.

Едва ли има някакво значение за моя разказ, но все пак ми се ще да уточня, че тогава аз, идалго Фернандо Бободоня от Сеговия, на 22 години, бях аркебузиер в отряда на негова светлост дон Франсиско Ернандес де Кордоба, който обяви в Куба намерението си да тръгне с експедиция към земите на запад, защото в Сантяго все по-усилено се говореше за купищата злато и скъпоценни камъни, които можело да се добият там с малко кръв. Бях дошъл от Испания като куриер на двора до негова светлост дон Хуан де Грихалва, и помолих неговата благословия да се присъединя към експедицията вместо да се връщам през морето-океан в бедняшката къща на родителите си. Дузината ескудос, които пазех за черни дни, похарчих за екипировка - два чифта ботфорти, партенки, кожени гащи, сушено месо, сухари, барут, олово, фитил и други потреби. Оръжието си носех от Испания - лек меч, кинжал, нож, аркебуза, гръдната броня, крилатия шлем, набедрениците и ръкавиците ми бяха от превъзходна толедска стомана, отдолу обличах плетена от стоманена тел ризница, под нея - кожена или вълнена риза, и така бях един от най-добре екипираните в отряда на негова светлост дон Франсиско Ернандес де Кордоба, с когото през 1517 г. в началото на лятото дебаркирахме на мексиканския бряг.

Не бяхме изминали и две левги навътре в джунглата, когато тримата, които вървяха в авангарда, ни дадоха условния знак с боцманска свирка. Когато приближихме, видяхме и първите жители на тази земя - две момчета и едно момиче, и тримата голи до кръста, момчетата с нещо като панталони, прилични на тези, с които ходят маврите, а момичето - с навито дълго бяло платно от кръста надолу и с пояс от миди, с няколко гердана от нефритови и обсидианови мъниста. Беше толкова хубава, че на мен сърцето ми спря, не можех да откъсна поглед от гладкото и лице с огромни черни очи, бронзовата и кожа, нежните скули, под които се появяваха трапчинки щом се усмихнеше смутена и уплашена към нас.

Разбрах какво е да те порази гръм - оглушал и ослепял се мъчех да си поема дъх, но светът бе изчезнал, нямаше я земята под краката ми, небето над главата ми, нямаше нищо - само тя, тази туземна Афродита, в която съм влюбен откак свят светува, която хиляди пъти преди е отговаряла на любовта ми и хиляди пъти не е, тази, която познавах до най-малката гънчица на изваяното и от самия Творец тяло, и все пак исках отново да опознавам с нежност и страст, тази, от чиито устни бях пил вече неведнъж през вековете амброзията, за която боговете могат само да мечтаят, тази, която бе създадена за мен точно така, както и аз за нея, за да може сътвореното в първия ден да придобие смисъл, посока и цел. Познах я веднага, и тя също ме позна, макар че дори не бях в първата редица на брадатите и обковани в стомана мои другари, настъхнали от оръжия и сляпи за красотата, които виждаха единствено златната плочка между съвършените и гърди. Тогава разбрах всичко в живота си до този момент - защо още 11-годишен станах паж в двора на техни католически величества Фердинанд и Изабела, защо мен предпочетоха за куриерската мисия до Куба, защо така лесно получих благословията на моя сюзерен за тази експедиция, и накрая - защо слязох с тези диви хора на този див бряг... Всичко бе, за да я срещна - нея, която преди бях сравнявал с богините Кумари, Ищар, Изида, Афродита, а сега, забравил за богохулството, не се свенях да сравня с Дева Мария...

Чудно ли е, че в изпълнение на предопределението, което ме бе довело тук, дон Франсиско Ернандес де Кордоба посочи именно мен да предвождам двама войници, за да ни заведът туземците в тяхното село при техния вожд...

Ето това е началото на тази история, която дълго време прозираше през съдрания тюл на миналото, и която едва сега се избистря в паметта ми, придобива цвят и мирис, кара сърцето ми да изтласква вместо кръв сълзи, предизвикани от неизразимото страдание, на което ме обрече моята вяра в непогрешимостта на собственото ми предопределение и правота, както и сляпата сигурност, че любовта не може да не бъде добра и великодушна.

Но извини ме, ще продължа утре, за да научиш нейния край в този случай, защото всъщност край няма, уроците продължават, ние скитаме от тяло в тяло и от живот в живот тъжни и неудовлетворени, щастливи и спокойни, доволни и великодушни, алчни и безогледни, глупави и мъдри... Вероятно разбираш какво ни свързва, а може би не, моят отговор е само в очите и сърцето ми, още нямам думи за него, но не се съмнявам, че ще дойдат, и дано си до мен, за да ги посрещнем заедно и да им се порадваме, защото те ще подредят хаоса най-после, но то ще стане само ако сме двама, защото ако съм сам ще трябва да изкопая дупка в земята и в нея да ги извикам три пъти като оня с тайната за магарешките уши на царя, после да заровя дупката и така да погреба за пореден път най-хубавото от себе си и най-хубавото от теб. И пак да започна да те търся, да се моля да те срещна, и пак да се боря със страха и предубеждението, с натрупаните обиди и предателства, болки и лъжи...

Така ги редува Господ, жив и здрав да е, ще му насмогнем, винаги съм готов да възкръсна, както Той винаги е готов да ме разпне, и това всъщност е единственото доказателство, че ме има за свой син. Казано е - Той не наказва когото мрази. Ерго - обича ме. И аз го обичам. Но не мога да Го наказвам с пренебрежение към най-голямото, което ми е дал - аз пък го давам на тебе, и като ти го давам, Му доказвам любовта си.

Но ти не ми вярваш колкото Него, и затова оставам да те чакам да ме догониш по онази пътека, която единствено води до билото на живота. Но и да не го направиш - достатъчно е че поседна през тези дни в сянката на моите спомени до извора на моите надежди, че затвори за малко очи за грозотата наоколо, а аз започнах да шъткам дори на тревата да не расте толкова шумно, да не би да смути смътния ти порив към мен.


Публикувано от hixxtam на 19.10.2005 @ 22:54:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   eshach

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
316 четения | оценка няма

показвания 170
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Еписто 26 - Ден на младия аркебузиер" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Еписто 26 – Ден на младия аркебузиер
от lo на 19.10.2005 @ 23:02:31
(Профил | Изпрати бележка)
страхотно е..!
не съм чела такова нещо, което така да ми харесва!
кой си ти, дето се докосваш с вещина до истините..


Re: Еписто 26 – Ден на младия аркебузиер
от Eshach (eshach@abv.bg) на 20.10.2005 @ 09:43:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Кой съм сега? Не знам. Опитвам се да си спомня кой съм бил, и като че ли понякога успявам...

]


Re: Еписто 26 – Ден на младия аркебузиер
от Mihail на 19.10.2005 @ 23:04:01
(Профил | Изпрати бележка)
Друго да ти пиша, пак
скръб ще бъде, майко моя.
С поздрав: твоя дъщеря
Долорес Мария Гойя.

Чакаме следващите :)


Re: Еписто 26 – Ден на младия аркебузиер
от copie на 20.10.2005 @ 00:52:35
(Профил | Изпрати бележка)
ние скитаме от тяло в тяло и от живот в живот

оставам да те чакам да ме догониш по онази пътека, която единствено води до билото на живота

започнах да шъткам дори на тревата да не расте толкова шумно ... и така нататък. щура работа... колко е хубаво :)