автор: angar

Извиках на крайпътните тополи:

- Защо стоите край шосето голи!
Макар и да е целият във дупки,
това е пътят за Европа, знам!

Не чувствате ли поне малко срам!
И вие ли сте вече проститутки!

Не сте ни малки, нито малолетни!
Да бяхте се мъничко пооблекли....!

Отвърнаха ми стройните тополи:

- Не се гневи, не ни вини, човече!
Нас есенният вятър ни съблече,
листата ни отвлече надалече
и няма да ги върне нивга вече!

Стоим сега край пътя боси, голи!
Но ний сме горди, истински тополи!
Заболи сме чела във висините!
И цяла зима голи да седим,
пак няма никога да се смирим
да се продаваме - като жените!

- О, нека не злословим за жените!
Знам - най-добре си знаят те самите!

Тополите ви мъчи само хлад,
а хората - и болка, страх и глад!
И ако някои са се смирили,
не от добро на туй са се решили!

Да бе кадърна нашата държава,
от бой, от глад и студ да ги спасява,
едва ли в студовете би стояли
покрай шосета и край магистрали!