дните ни с морни тела
нощите
все по горчиви
горчи върху устните сняг
самотата горчи
като вино
невъзможно е да горчи
непрестанно
да боли от това че си жив
невъзможното става възможно
а възможното
просто е миг
дните ни с морни тела
шумолят
и разцъфват в лилаво
а в душите ни
тихо вали
и горчи
от лилавия сняг