автор: x_ahav

Не е инфаркт.
Затова
не се случва внезапно.
Предизвестено умирам.
На лакът
лежи
тая кучка съдбата
и даже на лае.
Осмисля се в мене,
слага ми запетаите,
слага поанти
на сърдечните ми затишия.
Гаври се с чувственост,
после
ми прави изкуствено дишане.
Гълтам таблети
от делнична проза.
Връзвам си нервите,
от което
става още по-грозно.
Не е инфаркт.
Но си мисля -
откъде да се пръкне
тая божия милост?
Бог е далече
и очевидно високо.
Кучките в тоя живот
не изпускат кокала.
Има защо
и навярно
така ми е писано.
Не е инфаркт,
а човешко убийство.