автор: Gargabela

Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!