автор: StillYourPain

За да дефинираме обучението, трябва първо да вземем предвид образователните системи, които са съществували и които съществуват, да ги сравним и да отличим характеристиките, по които си приличат. Сборът от тези характеристики ще състави дефиницията, която търсим.
(...) За да има обучение, трябва да има и присъсътвие на поколение от възрастни, едно поколение от млади и действие, упражнено от първите върху вторите. Остава ни само да дефинираме природата на това действие.
Няма, да го кажем така, общество, където системата на обучение да няма двойнствен аспект: тя е наведнъж една и множествена.
Да, тя е множествена. Всъщност, в определен смисъл можем да кажем, че има толкова много различни вида обучение, колкото и различни среди в обществото. Ако то е формирано от касти, обучението ще варира при всяка от тях; това при патрициите не е това при плебеите; това на Брахма не е това на Кудра. Дори по време на Средновековието, само каква пропаст има между културата на младия паж, обучаван във цялото изкуство на рицарството и тази на селянина, който отива в околийската школа, за да се научи на няколкото нищожни сметки, църковни хорове и граматика! И днес даже, не виждаме ли как обучението варира според социалните класи или дори според мястото на живеене? Това на на града не е като това на селото, това на гражданина - не като това на работника. Бихме ли могли да кажем, че тази организация не е морално обоснована, че в това можем само да наблюдаваме тенденция, обречена да изчезне? Тезата е лесна за защитаване. Очевидно е, че обучението на децата ни не зависи от случая, който е предопределил те да се родят тук или там, или че родителите им са такива или други. Но дори и моралното съзнание на нашето време да получи удовлетворението, което изисква върху този аспект, това няма да направи обучението по-универсално. Дори и кариерата на детето да не е в по-голямата си част предопределена чисто по наследство, моралните различия на всяка професия водят в следствие солидни педагогически различия. Всяка професия представлява sui generis една среда , която изисква специални умения и познания, където царят определени идеи, определени правила, определен възглед върху нещата; и тъй като детето трябва да се подготви според функциите, които ще му възлагат да изпълнява, обучението, след една определена възраст, не може да остане едно и също за всичките случаи, където се прилага. Затова във всички цивилизовани страни се наблюдава една тенденция то да се различава и да се специализира; и тази специализация става с времето все по-осезаема. Хетерогенността, която се получава не почива на, както веднага биха констатирали някои, на несправедливи неравенства, но тя не е низша. За да намерим обучение, което е абсолютно хомогенно и еднакво за всички, трябва да се върнем назад в праисторическите строеве, където няма никакви различия. Още повече, тези ранни общества не представляват друго освен логичен момент в човешката история ...

Емил Дюркхайм, Обучение и социология (1922)