автор: hope

Чакам те и пак те няма.
Вероятно вкъщи спиш
или пееш по пижама,
правейки корав сладкиш.

Чакам, нищо че е зима,
пъстра пролет в мен цъфти;
мислите със твойто име,
те ме топлят. Е, почти.

Ето, онзи мрачен облак
ми напомня твоя нос.
С твоята походка смешна
се разхожда врабчо бос.

Хайде, идвай де! Замръзнах!
Паднах два пъти в снега,
пет се по леда подхлъзнах,
крачейки напред-назад.

Толкова си несериозна!
Няма пък да те търпя!
Търся дългия ти номер
и треперя от студа.

"Ина? Там е? Дай я бързо!
Ех, ще я науча аз!
Тенекия как се връзва/ми върза
чакам вече втори час!"

"Тук е, не издържам вече!
С чехли ме замеря само
Чака някого, съблече
неизменната пижама.

Огледалото изчисти,
даже крушките смени,
псувайки ги най-цветисто,
че издържат само дни.

Ала някой-ят не идва,
вече бясна е сестра ми;
И Везувий не изригва
като нея по пижама!"

"А?" "Навлече я отново;
май отказа се да чака;
сипа мишата отрова
в пазвата ми и заплака."

Тук вината ме опари,
този път е моя тя,
Не замръзналата гара
с изрисувани цветя

беше мястото за среща,
както всеки път преди.
Е, една сълза гореща
няма да ти навреди.

Виждаш ли сега какво е
другият да закъснява?"
Взех в снега с ботуш да ровя
мислено се оправдавам.

Философствам на студа,
"онзи" облак приближава,
предвещава ми беда
и виелица настава

А домът ми е далеко;
близо пък живееш ти
Срам ме е, не ми е леко.
"Уф, дано ме приюти!"

Зная, днес ще съм в немилост.
Но вали ме сняг все пак.
Гръмотевици и вятър
гонят ме към твоя праг.

"С чехъл-два ще ме посрещне,
по оранжева пижама."
Но защо ли не отваряш.
Колко е студено само!

Зная те, заспала сладко
си след бурния си гняв;
Ужасеният ти батко
е избягал и е прав;

А пък аз съм пред вратата
безразсъдно ти звъня
и рискувам да събудя
кисел дракон от съня.