Посветено на моя любим
Прибирам се.
Обувките на прага -
Калина си е тук.
И якето в антрето -
Калина си е тук.
Разхвърляните книги в хола -
Калина си е тук.
И подредените цветя,
напомнящи за нейното присъствие,
и речниците, струпани накуп,
започнатите й рисунки
и боичките, оставени на лесно;
цветята във саксиите,
разцъфнали под грижите й нежни;
любимите й снимки и албумите,
и старият й фотоапарат;
компютърът, от който ми изпраща
посланията си любовни
и дисковете, заедно които слушаме;
и дрехите й в спалнята,
леглото с много спомени
и дълъг светъл косъм на възглавницата,
ухаещото й бельо
с най-сладка миризма -
тази на Калина.
Но нея я няма.
Къде си, любима?