Защо ли пееш за забрава,
когато огън в сърцата ни гори,
а може би с това си права,
че искаш да съм жив - кажи!
Наскоро чувства жарки ти излъчи,
но явно е, че някакви интриги стари
са плъзнали и опасението те мъчи -
бащите ни и днеска са другари.
А думите на песента така изричаш,
че искаш сякаш да си строга
и правиш се, че повече не ме обичаш -
да те разбера дали ще мога?
След малко с тебе имам среща,
до мен е дойката ти - мълчалива,
а душата ми е тъй гореща,
в очакване на нежността ти приветлива.
Но лееш от балкона странните слова
и чувствам огорчението дълбоко,
което не побира моята глава,
а поведението на татко ти е тъй жестоко…
Навярно някаква интрига жалка
ръката му направи тежка
и как ли твоята ръчичка малка
ще може да оправи тази грешка?
Но ето! Пееш за любов -
споделяш с мене чистота,
а аз на всичко съм готов,
за да запазим тази красота.
Обикнахме се с теб взаимно,
но демон някакъв върви насреща
и пречи да сме заедно - интимно,
а мракът само ни посреща.
Когато срещна твоите очи,
сърцата ни се викат страстно
и бликащите струи от лъчи
ни свързват всеотдайно, властно.