В гърлото на Трите бири
есенният вятър свири.
Стеле в мократа градина
есенни листа Калина.
Трите славея омайни,
сбръчкали се - във килера
са прибрани Трите гайди.
Двата тъпъна дори
прах обилен ги покри.
И, превита над бастуна,
пролетната тънка струна -
крета по мегдана Куна!
Дреме, уморен и стар,
пред камината Ангар.
Ала Хулите живеят!
В тях обичат и се смеят!
Пеят, плачат, и тъгуват,
радват се и се шегуват!
Есен, зима зла дори -
няма да ги укроти!
Виж, при Щъркелите зле е -
птичи грип при тях вилнее!