автор: ESEN

Плача! Поредната неудача...
Ето, че пак плача ли, плача?!
Стичат се сълзи...Реки!
Не! Не върви! Не върви!

И за какво съм сега?
В душата ми пак заваля -
порой от сълзи - поток...
Пореден горчив урок!

Скъса се тънката нишка,
изтръгнала сетна въздишка...
И забуксувах в лепкава кал
на скръб, на тъга, на печал!

Затрупах себе си с жал...
Сам Господ ме е предал
на злата ми орисия
и пак Той ще да опрости я!

И капят сълзи...И боли!
Буцата гърлото стяга
и скала въху мен ляга
със своята горестна тяга!

Товар от убити мечти!!!
И пак вътре в мене крещи,
неистово къса се бремето -
върху ми стоварва се - времето!

Съсухрена, стара, без блясък,
с притихващ в гърдите тласък -
живота си спомням предишния -
поглеждам пак към Всевишния!

И моля се... Вече не плача!
Приемам и таз неудача!
Пресъхват в очите реки.
От сълзи ли? Не! Вън вали...