Като удавник за сламка
съм се хванала за теб.
Заключила съм сърцето си
с белезници,
да не го откраднеш случайно.
Свободно ако беше,
само би тръгнало след теб.
Запомням всяка дума,
анализирам след това,
разследвам, предполагам,
надявам се, но не съм сигурна.
Вземам отпечатъци от всеки,
докоснал се до теб.
Архивирам ги,
при повтаряне документирам,
доказвам липса на заплаха
и ги слагам в графа "Безопасни".
Преследвам те,
нима не си го забелязал.
Сянката зад ъгъла - това съм аз.
Снимам всяко разминаване,
всеки твой поглед към друга,
всеки жест, прегръдка, целувка.
И като удавник за сламка
се хващам пак за теб.
И не забелязвам,
че и други мъже имат сини очи,
Че други гледат към мене с любов,
Че други биха ме направили щастлива,
но не и ТИ.
Ти нямаш за мене очи!