Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 485
ХуЛитери: 5
Всичко: 490

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: LeoBedrosian
:: Albatros
:: mariq-desislava
:: VladKo

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСпоко стихотворение
раздел: Поезия
автор: Marta

В повече ми е тъжното, в повече умореното,
ден след ден само лъжа се, това е от времето,
ден след ден само питам се, ще изгрее ли слънце,
от всичките летни изгреви не остана осъмница.
От време оно прекаляването води до недоимъци,
колкото повече ризи, толкова по-малко ближни.
Отвреме-навреме налучквам се, аха-аха се позная,
и само страхът от случване гледа да ме залае.
Не е от косъма в супата, не е от недокипялото,
между мислите хрупа, пропускам се в огледалото,
уж от сърцето прогоних всички сенки и паяци,
пуснах всички балони, със свободни накрайници,
пукнаха всички балони с дървени пръсти клоните,
само един е останал, червен е, сърцето е, гони те.
Заръчала съм на вятъра да го издигне високо -
пръскане - след доставката. Взривяване следва. Споко.


Публикувано от BlackCat на 12.10.2005 @ 14:57:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.91
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 19:56:04 часа

добави твой текст
"Споко стихотворение" | Вход | 12 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Споко стихотворение
от libra на 13.10.2005 @ 06:05:01
(Профил | Изпрати бележка)
мартичкааааааа
чуваш ли ме как крещя!
от вчера го гледам това и се чудя какво да ти напиша
мартичка спомни си, за "небето изригващо табуни коне, спомни си как "на нея и отива любовта, спомни си за всички красиви неща и мамка му - има ги и вземи да се усмихнеш, независимо от всичко- усмихвай се, така се преборва лошото
мартичка, миличка...
моля те..
толкова те харесвам, недей да си тъжна..


Re: Споко стихотворение
от Marta на 13.10.2005 @ 06:10:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
и аз напоследък ти чета нещата, либрез, особено - "нищо, че звучи малко тъжно" - и не знам какво да ти кажа, просто думите ми сякаш отслабват, изтъркват се и колкото по-силно е прочетеното, толкова повече избледняват думите с които да го посетиш, поздравиш, утешиш...

да, метода с усмихването отвън навътре го пробвам, всичко е наред :)
аз съм си променливка :))
благодаря ти, либра, за думите, чух ги)

]


Re: Споко стихотворение
от libra на 13.10.2005 @ 06:20:59
(Профил | Изпрати бележка)
ти на мен нищо не ми казвай, не пиши, знам си се аз, аз съм си такава неистова, плашеща...
и справям се аз всякак се справям
ти от днес да се усмихваш!!
и радвам се, че ме чу...дано...
не ми отговаряй, не губи време, рядко казвам такива неща на глас

]


Re: Споко стихотворение
от ElToro на 12.10.2005 @ 21:49:06
(Профил | Изпрати бележка)
Девизът е "Ризи или ближни - изберете сами!"

Много истинско , Марта !

Поздрави !

;-)


Re: Споко стихотворение
от Marta на 13.10.2005 @ 05:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Хех, можем и да избираме, да.

Поздрави, Ел Торо :)

]


Re: Споко стихотворение
от dafna на 12.10.2005 @ 21:45:49
(Профил | Изпрати бележка)
Много мъдрост и... печал! -"прекаляването води до недоимъци";
"колкото повече ризи, толкова по-малко ближни"...
Изградено е като самоанализ, а всъщност е вид ограмотяване на света в самовзривяване от самота. Неочакван израз на очакван финал.
Не спираш с добрите попадения!
Поздравче и по-споко!


Re: Споко стихотворение
от Marta на 13.10.2005 @ 05:44:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
благодаря ти, дафне, стискам палци за днес :)

Поздрави!

]


Re: Споко стихотворение
от I_naistina на 12.10.2005 @ 21:31:39
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
Сърцето си знае)

Марта!!)

И никакви взривове...;)

Хубав стих!!


Re: Споко стихотворение
от Marta на 13.10.2005 @ 05:43:22
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/


поздрави, И наистина )

]


Re: Споко стихотворение
от Dimi на 12.10.2005 @ 20:07:01
(Профил | Изпрати бележка)
На това споко ли му казваш! Цяло взривяване е и то - на сърце!)))
Но нека! След това живо лутане, трябва най-после да го откриеш. А стихът ти е супер!


Re: Споко стихотворение
от Marta на 13.10.2005 @ 05:42:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
на кой му пука, толкова сърца се взривяват всеки ден...
а Светът е толкова споко

благодаря, Дими )


]


Re: Споко стихотворение
от Ray (bdoych@abv.bg) на 12.10.2005 @ 19:21:57
(Профил | Изпрати бележка)
Айде пък ти и взривяване, не може ли да е лекокрило доплуване :))
Като изпуснеш тежестите на тъжното... :))


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 19:26:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
обикновено изненадва с "прас" балона ;)

ама то си е лек черен хумор ;) въпреки оловните тежести :)

]


Re: Споко стихотворение
от regulus на 12.10.2005 @ 18:37:59
(Профил | Изпрати бележка)
Въобще даже не си го прецакала! Особено края! Хубаво е! И е един вид случване, въпреки страха от случването! Краят пък най-ми харесва! Поздрав!


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 18:44:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
съгласна съм, краят пък най е хубав, днес изобщо не ми се спори, не ми се говори, пиша като обезумяла...и поздрав )

]


Re: Споко стихотворение
от copie на 12.10.2005 @ 17:45:47
(Профил | Изпрати бележка)
Споко, мартичка! :)))
Ще ги раздадем тия ризи в повече и шса упраим :)))

И не се пропускай в огледалото, ей! :)))))


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 17:57:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
споко ами, де ше ходим, да не са упрайм ;)

]


Re: Споко стихотворение
от sradev (sradev@о2.pl) на 12.10.2005 @ 18:35:47
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
споко, сърцето знае две и двеста


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 18:40:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
знае - и да гадае и да вещае

:) поздрав, Славян

]


Re: Споко стихотворение
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 12.10.2005 @ 16:36:09
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Симпатична раздумица, сладка размъдрица : )))


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 17:14:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
накиселясва и нагорчасва, но поне се опитах да понамигна малко, въпреки тъжното есенно обсебване

:)

]


Re: Споко стихотворение
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 12.10.2005 @ 15:01:00
(Профил | Изпрати бележка)
.....

осъмница!!


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 15:08:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ами...осъмница ! ;)
съмнявам се в осъмницата, но ми е присъщо, съмнението като сянка

]


Re: Споко стихотворение
от k2 на 12.10.2005 @ 15:00:42
(Профил | Изпрати бележка)
Попрецакала си го тук там (най-вече края), ама иначе ми хареса!
:)


Re: Споко стихотворение
от Marta на 12.10.2005 @ 15:05:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
такава съм си аз, ако не попрецакам тук-там, най-вече края...няма да съм споко ;)

тъй по Вапцаровски - знам, че ако се смея - после ще плача

ако те цитирам неправилно, то е щот прецаквам всичко

]