ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 4
/Философия на можещите/
РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЧОВЕКА - ОТ СЕКСУАЛНОСТТА
ДО ВЯРАТА - 5
(Продължение)
4. За характера на сексуалната деградация
-Сексуалността си има деградация,
С конкретните причини.
Днес се вихрят в градация,
Трябва нещо да се чини?
-Тук не трябва да се лъжем,
А да гледаме проблемите конкретно!
Някъде навярно ще помогнем,
Но ще бъде все на дребно.
-За глобалните размери
На съвременните отклонения
Може лек да се намери
С мащабни изменения.
4.1. Сексуалният глад
-Фройд започва своята теория
С един реален факт.
Аз разказвам същата история
Чрез изследването му във акт.
Неговият факт е инвертиран -
Като полов глад, нагон,
След което - рекламиран
Във теория, възприемана с поклон.
От инверсията извеждам правомерност,
Дешифрираща направената декларация
И разкривам сексуалната потребност
Чрез отхвърляне на всяка спекулация.
Сексуалната потребност, за теорията наречена,
Афишира мойте намерения -
Тя е на изследване обречена,
За да покажа изхода от тези отклонения.
-Логиката ти, критична,
Има шанс да разцъфти.
Води към позиция прагматична
И не иска да шуми!
4.2. Едно съображение
Придобитата инверсия разцъфтява,
А вродената расте.
Праг се тука появява -
Срив ще донесе?!
4.3. Изходно обяснение на сексуалните отклонения
-Във природата човешка,
Като цялостна система,
Социалността допуска грешка
И ни води към Анатема!
-Днес това се стимулира
Чрез процесите на криза.
Деградацията ще доминира -
Туй е мойта епикриза!
-Става реч за суксуалната култура -
Секс в нормалните му измерения,
Във хармония със човешката натура,
Даже и чрез намерения.
-Опитът във секса не е проби,
Чрез които да се констатират грешки -
Доброволно се превръщаме във роби
На сензации, на реклами и на смешки.
-Отклоненията се знаят в норми,
Закодирани в забрани.
Имат те различни форми,
А целта ни брани.
-Инвертираните навици са негативни.
Те формират поведение
С преживявания противни
И създаващи такова настроение.
4.4. Допълнение към изходните предпоставки
-Всеки брак е изключителен
С дозата си чистота -
Става той конкретно поучителен,
Обявен за лоното на красота.
Тази изключителност, необходима
Е мащабът за взаимност.
Щом в живота ни я има,
Ще тъче тя нашата интимност.
-Изключителното, според теб, е степен
На постигана интимност.
Може би е феномен природен,
Пазен от съпрузи чрез взаимност!?
Бракът, щом е принудителен,
Губи своята нормалност
И характерът му е съмнителен,
Пълен с някаква фаталност.
-Искам още нещо да добавя
Към началната позиция.
Няма никак да се бавя -
Туй при нас е веч традиция:
Отклоненията се възприемат с примирение,
А въпросът е практичен, друг -
Как с извратено поведение
Да се борим като с недъг?
4.5. Прецизиране на понятията
-Сексуалността е сферата нормална,
Свързана с житейския процес.
Тук се прави грешката фатална
Да се смесва с паталогичния абцес.
-Аз приемам твойто мнение
И намирам Ференци за прав -
Да не се допуска намерение,
Смесващо нормален с деформиран нрав.
Инвертираният няма поведение сексуално,
Той е с поведение перверзно - отклонено.
Уточнението не е банално.
То е точно и критично - да приемем, че е уточнено!
4.6. Перверзната цел на инвертираните
-Инвертираният няма сексуална цел,
Той е станал отклонен.
Тук сме вече в друг предел -
чрез глада си той е натъкмен.
Сексуална цел ли възприема?
Изход значи търси -
Доброволно се заема
И не иска да се мърси.
-Идва времето на специалиста,
Компетентно да помогне.
Диагнозата му е на листа -
Деформацията да се надмогне!
4.7. Един извод
-Днес човек чудесно знае,
Що е туй инверсия.
Корените може да познае -
Като диагноза, не за версия.
-Вместо с отклонения да се плашим,
Като непрестанно ги творим,
Трябва от плещите си да ги стоварим,
От живота да ги отстраним!
4.8. Психо-физиологическа зависимост на
перверзията
-Тук проблема ще поставим
С двете му страни.
Няма даже да забравим,
Че е той особен - за мъже и за жени.
Деформациите в психиката, обичайно
Водят и до сексуални отклонения.
Няма нищо тук случайно -
Ежедневието е пълно с притеснения!
Полигамните пък приключения,
За мъжете сто процента,
Предизвикват в психиката сътресения,
Не щадят дори доцента!
-И тогава се започва срив
На човешката сетивност.
Той избухва като взрив -
Става вътрешна противност.
А субектът му умира -
Той е жив мъртвец.
Разрушението не дава мира
И напомня - чао, хубавец!
(Следва)