автор: Mojsei

Денят и нощта ни предлагат различно екзистенциално съдържание, което е трудно да се овладее от сам човек, но семейството дава богати възможности в това отношение.
През деня ти ходиш на работа, а аз - през нощта и затова имаме чудесната възможност да постигнем пълнота на преживяванията си, а следователно и да имаме самочувствието на идеални съпрузи.
Ти ме сънуваш през нощта, а аз през деня и при кратките ни разминавания си разказваме сънищата, на което много се смеем, осъзнавайки колко сме щастливи от предоставилата ни се възможност.
Аз съм рицар на нощта и ти разказвам за звездите, за Луната, за звуците и сенките на морето, а ти си Царица на деня и ми разказваш за светлината, с която аз се срещам само на зазоряване и при смрачаване. Затова и сънищата ни са такива - през деня аз сънувам нюансите на нощта, а през нощта ти сънуваш вариациите и градациите на светлината.
Ти се вълнуваш от моя разказ за нощта, а аз те жадувам като светлина на моето преживяване.
Така с теб живеем не само един чрез друг, но и един в друг - ти ми носиш озарението на светлината, а аз ти нося игривите сенки на здрача и загадките на непрогледната тъма.
Така си принадлежим без да сме заедно, превръщайки преживяванията си в неукротим копнеж, който е доказателство на силната ни любов.
А това, че не се познаваме, ни помага допълнително да се желаем - твоят живот минава в пространството на работното ти време, а за мен времето се концентрира в просранството на мрака, където не всичко е така, както изглежда…
Но само по този начин ние опознахме постоянството на любовта и отчуждението се превърна в наш съюзник, нещо повече - то стана наша същност. В бледия здрач на нощта ти изгряваш за мен като жадувана светлина, а самотните ти нощи се уплътняват от мрака, който аз ти дарявам щедро.
В напрегнатия мой нощен мрак аз нося твоите трепетни ухания на деня, а твоят сън се търкаля под звездопада на моите тревожни нощи.
И така, всеки от нас е в двумерното пространство на денонощието, но най-интересни са срещите ни в съня, където ти ме виждаш винаги в черен фрак, а аз те преживявам в бялата ти булчинска рокля.
Теб те няма в моите будни нощи, а аз отсъствам от твоите ярко осветени дни, но пък упорито продължаваме да се разминаваме, което е недвусмислено доказателство, че съществуваме и това ни стига.
Ти си в дневния ми тревожен сън като бяло видение, а аз съм в гънките на сънуваната от теб здрачина. Но затова пък спим в едно и също легло, което пази уханието ти на жена и ми дава сигурни доказателства за твоята вярност и за това, че ми принадлежиш, а това ми стига.