Мислите ми препускат бясно,
необуздани, диви коне.
Към пропаст ме носят понякога,
понякога към небе.
Не мога да ги обуздая,
и седла да сложа, и юзди,
все така препускам в безкрая
от пророчества, сънувани беди.
Хергелета мисли в див галоп
постоянно в мене се надбягват,
трябва да извикам "Стоп!",
докато съм още цяла.
Трябва да ги спра навреме,
трябва да ги озаптя
и дано ми стигне времето
към себе си да се върна.
Пеша.