Когато свършва любовта,
сивее утрото...
Небето тъжно, ниски облаци...
Когато тръгва любовта
кърви небето...
луна оранжавее.
Когато си отиде любовта...
Небето плаче...
тих, кротък дъжд
от сребърни сълзи...
Но... длани протегни,
и в шепи събери сълзите...
В пустиня странник жаден,
ако срещнеш,
му дай да пие...
Ще си спокоен...
С небесните сълзи отново,
на някого живот ще си дарил...