автор: agnia

Да се вгледаш в себе си,искрен опит да разбереш миналото...
Анахронизъм
´28.08.2005
Гонейки неуморния си дух , който, незнайно защо, все търси ... ,се натъквам на такива поразителни неща!!!Увличам се и се любувам на цветовете и чертите на света,сякащ в танц,които съзерцанието подарява на въображението.
Една жена седи замислена и би могло да се предположи, че пробягващите трепкания по лицето й са най-после пристигнали умозаключения,изобразени в странни усмивки.Многопластова картина е тя,напрегната в статиката на артистичното си спокойствие, се опитва да проникне в себе си.Очите и всъщност виждат навътре някъде...Взирам се неудържимо,неприлично, непокорно,за да се убедя.Така е!
О-о, нима е проявила zini4no нетърпение?,изморена от струпано с годините търпение да пренебрегва сънищата и сърцето си?Сега дави угризения с единственото успокоение , че поне е опитала!Или засега изчаква?
Тъче и разглежда не така пъстрия килим на съдбата си...
Лукави и надменни са проблясъците в очите й.Иначе много тъмни и добри, сега блестят в болезненото задоволство на плахата забрава.
Уви, малко са хората блажени в самотата си...
Представям си опита да забравиш като набраздена от възбудени кръвоносни съдове очна ябълка.Вътрешночното налягане разтяга със страшна сила стъкленото тяло!
ВЗРИВ ... и окото изгасва сред илюминациите на пръсналите се под напора на безизходицаата кръвни тръбици. А експлозията, вместо да роди светлина, ти внушава пустота.Полека настъпва по-страшното-неудържимото настъпление на wzimozamenia6ti se setiva: Всичко наоколо ухае.Стари аромати...Окончанията на пръстите напипват все същите овали.Даже там някъде в тъмнината формите придобиват триизмерност.НЕЗАБРАВА...Дали за удобство наричаме Незабравата - Забрава???
Взираш се и виждаш убегнали във времето неща.
Повлечена от обновената реалност жената недоумява склонността си да дарява на характерите несвойствени признаци,вместо доблестно да ги приеме такива каквито са.,
Отмаляла от прикрит копнеж , осъзнава , че точно така е пропуснала,пренебрегнала ,nezabeliazala критериите nа истината.
Лицето и прибледнява и магнетично изпива взора ми,за да участвам във волята й да разпръсне озлоблението,набъбнало като огромна огледална капка живак.
Разпръсна се,Разпиля се!!!
Колко умозрително!-Раздробените живачни сферички размножиха историята на безброй картинни спомени..,които сякаш все кретат да се съединят!!!
Ако осмислената болка е източник на мъдрост,то тя е състояние, което отразявам без никакъв патос...А, стори ми се ставаше въпрос за любов?! ,възторжено противостояние без нужда от проницания и "равни" отговори,пътят му е лек,безгрижен, самопроправящ се!!! Уви...
Опиянена от незабравата си жената остава да доосмисли истината за днешното си страдание.Усмихва се ...
Колко безцелно скачаш във времето!- мисля си-Просто върви напред!-опитвам се да й внуша.
Най-после отминавам.Откъсвам образа й от фантазиите си.
Неосъществената,невъзможна любов, не е непременно нещастна!
Тя ще го разбере...