автор: nikoi

Почакай! Подари ми малко думи -
денят на Тишината само спомен е.
Или ми подари две шепи шума
на Есента от раклата отворена.
Или моливче, вече овехтяло-
прозорци да надраскам по стените
на тази къща, вечно незаспала.
Да нарисувам стъпки пред вратите.
Или ми подари една кутия -
в която да затварям страховете.
В която мога винаги да скрия
комичната си маска на лицето.
Или една до лудост няма птица,
часовник със изтръгнат механизъм,
небесен куклен ирис без зеница -
все нещо, до което да съм близо.
Което да припомня тленността ни,
което да ме лъже, че ме търсиш,
да приближи души, меридиани,
да възкреси угасналото слънце.