автор: nikoi

И сякаш, че животът ви е лунапарк...
Тъй диво се люлеят смеховете ви,
а моите пресъхнали са пак.
И спорещи с оградата, ръцете ми
не могат да се вдигнат, за да скрия
лицето си - да спра да виждам всичко:
на бурното ви щастие магията;
да спра да виждам, че съм по-различна -
безмълвна като клоун нарисуван;
покрита от праха след ваште стъпки,
от страшната вина, че съществувам
безсмислена като балон закърпен.
И пъстрота се сипе от очите ви -
отблясъци на нощна въртележка.
Натъпквам във джобовете мечтите си,
разплакани след всичките ми грешки.
Топя се като захарен памук
по устните на сребърната вечер.
Оставям три монетки само тук -
надежда, вяра и любов обречена.
Не стигат за билетче. Няма как
да вляза и за миг да се порадвам.
Животът ви е сякаш лунапарк,
а аз стоя и гледам през оградата.