Колко време се измина
без да съм възпял Калина!
Засрами се бе, Ангаре!
Може ли за чужди фусти
да забравиш тези устни,
тези топли, тези тъмни,
тези тъжни и бездънни
омагьосващи очи!
Ти си падаш по Венета,
ала тя е по-проклета -
все придиря и намира
за какво да апстрахира,
а Калина е добра!
И усмивката красива
толкова да й отива -
с нея тя е лъчезарна
като утринна зора!
Толкоз нежна, а умело
управлява цяло село!
Партията на жените
за кметица я избра!
Моя хубава Калино,
мое тръпно, сладко вино,
ясно слънце, ангел мой!
Накъдето да залитвам
и каквото да опитвам,
винаги ще си оставам
верен фен, поклонник твой!