ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 4
/Философия на можещите/
РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЧОВЕКА - ОТ СЕКСУАЛНОСТТА
ДО ВЯРАТА - 3
(Продължение)
В тебе търся моя Муза
В твоята душа съм отпечатък
по грешка някаква навярно лепнат.
Затуй там виждам мъртвия придатък
без глас, със стон наметнат.
Тоз образ носи само страх -
къде са му чертите мили?
Навред се стеле сивкав прах -
в безредие! От бутилките сте пили!?
В тебе търся моя Муза -
предлагам ти да съм приятел:
докосвам се до твойта буза,
но студът ме прави на ласкател.
Душата ми полита като птица -
аз цялата ти я подавам,
но капва пак една сълзица,
с която теб те извинявам.
Тази струна пее за доброто,
дълбоко скрито в моя дух,
с болка, реагиращо на злото -
отдавна да звучи я чух.
В душата ти засаждам цвете,
ръцете ми, което са пленили,
но ти ги блъскаш - двете:
цветовете пак са се сменили.
Тука е навярно слабостта ми
Болка от предателство ме срами.
Търси тя от теб слова.
Тука е навярно слабостта ми -
тръпне в изнемога морната глава.
Тя господства като истински тиранин -
чувства, разум и способности владее,
сметки прави на дребнав бакалин
и от туй сърцето леденее.
С чужда корист съм закичен,
нося я на сцена ярка,
че животът точи се безличен,
правейки съдбата твърде жалка -
движим се в световен План,
що живот руши като го накъсва
с господарска, тежка длан,
що без жал души разкъсва.
Тя брутално носи користни решения
и предателството в тях залага -
вихри в кръговрат безмилостни съмнения
и пресметнати изгоди ни предполага.
Щом от корист си опасан,
съществуването става ти нищожно
и откриваш, че единствено разпасан,
поведениието ти днеска е възможно!
Ах, това е мистър Капитал!
Не са му нужни слухове
да води той кампания бясна,
че негови са всички духове -
картината световна му е ясна.
Дори и греховете си признава,
защото той е несменяем господар -
предишни планове случайно той узнава,
за да оправдае нрава стар.
И пак затваря се светът -
надеждите са пуснати съвсем успешно,
за да се върти безмилостно кръгът
и мерки да се търсят спешно.
Той дните си не е проспал
и винаги е бил висок -
ах, това е мистър Капитал:
пие кръв наместо сок.
Всички вече знаем му делата,
но не знаеме си бъднините,
и удряме греховно в прахта челата,
чакайки в безмълвен трепет старините.
И наистина е много як -
още той не се е налудувал,
но успява да ни е маяк,
че постига, що нощеска е сънувал.
Ах, колко сили съм прахосал!
Признавам си греха - летя високо
С мечти за проста дружба,
Познах греха на падане жестоко -
Цена на тази моя служба.
Откликвам аз на призивите жалостиви
С надежда за решителни промени,
Но срещам удари коварни, завистливи -
Не знаят те хуманните премени.
На действията ми всеотдайни, отговорни
Аз срещам все дребнавостите гадки:
Наивни са мошениците, но сговорни -
Оставят ме със моите догадки.
Коварството си има точно име
С нова - правна, сигурна защита,
Че то е благодатно виме
И действа строго под защита.
Коварството е на живота враг.
То спира поривите за езда.
Така откривам в него праг
За собствената си изгряваща звезда.
Ах, колко сили съм прахосал!
Спасявал ме е само бракът.
Познах особености на живот мухлясал -
От него сигурно пристига ракът!
Сред нас върлуват болести различни
Сред нас върлуват болести различни
Явяват се и нови - непознати,
Навяват мисли тежки, даже неприлични,
Които са на отклоненията позлати.
Когато се преследва упорито сладостта,
Се буди деградираща потребност - глад.
Тя плод е на наивността,
Която не краси човека млад.
В насладите щом непрекъснато се ровиш,
Ще си докараш изненада - болен,
С която дните ще отровиш,
Ще бъдеш от живота недоволен.
Съпружеският брак, в любов ефирна,
Дарява радост чрез нормално здраве.
Главата ти тогаз е мирна -
Да спрем! За любовта:"Наздраве!"
Гладът е гостенин добре известен.
Той търси също своя справедливост,
Макар че не е много свестен,
Затуй е нужна доза предвидливост!
Щом почнат сетивата да пируват,
Тревожен става целият ни нрав.
Желаят те да се лекуват,
Предупреждават те, че си болнав.
И мъдрият в живота пита
На блудството цената е нещастие -
Грехът го увенчава за награда:
Стремиш ли се към сладострастие,
Поемаш по пътеките на ада.
Самото сладострастие - на нормалното предел,
Държи красивото ведно със злото:
Тоз гостенин, умът ти взел,
Показва плявата, обкичена със злато.
Летиш на гребена на радостта,
А тя ти носи дъх на отвращение.
Във него е прикрита старостта,
Започваща със много притеснение.
Таз двойственост не се удържа,
Ще трябва да направиш избор -
Живота с поведение се поддържа:
Подобен е на всеки прибор.
Отвъд предела стене ужасът на ад,
Животът ти е във провала.
Ще трябва да вървиш назад
Със спомена за сладостна отмала.
Поел назад, не е беда -
Това е стъпка на защита.
За спомен имаш таз следа -
И мъдрият в живота пита.
И ти остана в своя път
На дявола ти нрава носиш.
Преправяш се на истинска девица.
Не можеш милост да изпросиш -
Наивникът в тебе вижда хубавица.
Поела си по пътя сладотрастен,
Прикриваш във душата болката ужасна,
На навика гладът наричаш "страстен",
Показвайки го във визия прекрасна.
Животът ти, от страстите разпален,
Не ще да бъде подреден
И вечно ще е празен -
Гласът на болката ти е свещен.
Ти майсторски работиш с преструвка:
Цинизмът ти е прям и откровен.
Не ще откриеш там милувка,
Перверзията е твоят порив съкровен.
Подадох ти ръка за път обратен,
Изискващ във живота нова мяра,
Но как се изоставя път развратен,
Когато няма във душата вяра?
От теб научих тез пътеки.
Поканих те по своя път.
Потоците на страстите за теб са леки
И ти остана в своя кът.
За полета съм много благодарен
Аз нямам грях пред тебе.
Дори и споменът е чист,
Тъй както поривът на бебе
Огрява личицето с миг лъчист.
С внимание те дарих, прилично,
Поднесох на коленете ти дар -
Поисках да работиш упорито, лично...
Понечи да ми станеш господар?!
От злите бури бях отнесен.
Приех съдбата ти - да падам.
От този опит бях потресен -
Подаръкът ти бе да страдам.
Затуй сега не сещам срам
От битката във кръг порочен
И нямам угризения, нито грам,
Защото опитът ми е нарочен.
Разбрах пътеките на поведение блудно.
Да те върна не успях.
Достигнах и до блато мудно
И нови песни там запях.
За полета съм много благодарен -
Чрез него силата си проверих:
С човешка нравственост съм солидарен,
В добротата й се уверих.
(Следва)