автор: x_ahav

Градът съвсем притихва
под мъглата.
Кикотят се във тъмното
прозорците.
Празнува някой,
кръстят се антените.
По покрива
танцуват черни котки.
Това им е деветия живот,
издраскват
по керемидите
двулики изречения.
Безплътно
по улуците се стичат.
Имат време
за всичко.
Пазят равновесие.
В противовес
на другото -
се смеят.
Изгубили са си стопаните
или оставиха
стопаните сами
да се намерят.
Светът е черен
като козина на черна котка.
Опитвам се
да го погаля
срещу косъма.
Въпрос
на някакво желание
да те докосна.