автор: Tatuncho

Открито чело, в погледа живец.
Усмивката и няма хитрина,
на устните и влагата е мед,
с ухание на цъфнали жита.

Високи скули, вдигната глава,
целувка зад ухото, като гръм.
В гърдите и, едва сподавен вик!
Желания, изпитани на сън.

Ръцете и свободни остави -
на волни птици не търси капан,
извивката на шията не крий,
сам Господ е оставил белег там.

За тялото и, просто не пиши.
Счупи молива, листа откъсни!
Не трябва други да изпитат този миг,
отдай и се, и всичко забрави.