автор: lusi

Ти си толкова красива, мила, нежна и добра,
не си нещастна, завистлива, защото моя си жена!
Виждам те зад всяко храстче, борче и трева,
в твоите очи се вглеждам, омаен поглед на сърна!

Твоето лице обичам, изпълнено с множество луни,
и след стъпките ти тичам, оставила безброй следи!
Обичам те дори когато, не знам, къде ме водиш ти,
с твоето решение крилато, да пия аз, от бистрите реки!

Обичам да стоя до теб, да пърхам,
краче с краче, преплитат се сега,
носле с носле допират се когато,
на любовта, отвръщаш с обич ти!