Нямам вече сили
дори и за сълзи
всичко свърши, мили
няма смисъл даже от молби.
Щом не можеш даже
поне за малко да поспреш...
защо ли да се лъжем -
ти не можеш да ме разбереш.
Омръзнало ти само ти след мен да тичаш,
но това не е така
без смисъл думите изричаш -
аз не виждам само в мен вина.
Спомен ли ще стане
бурната и силна страст
и само болката ли ще остане
единствената връзка между нас...?