автор: Mojsei

Към въпроса за Теорията на художествената литературата


1. Художествено пресъздаване на действителността




Все по-трудно става удържането на разбирането на понятията "поезия" и "литература" като синоними и това има своите основания в самото развитие на живота, което води и до развитие на писмеността. Но макар и трудно, това не е невъзможно и точно разбирането на литературата като поезия дава възможност за по-пълното разкриване на нейната природа. Чрез публикациите, които вече съм направил, може да се проследи как чрез поезията може да се навлиза в различните области на знанието, в това число и във философията. В момента това правя чрез публикуване на различни книги, събрани в рубриката "Паяжината на живота", чрез които отхвърлям идеологическото съдържани на визираните текстове и разработвам проблематиката от съвременна гледна точка. Последната книга, която публикувам носи недвусмисленото загавие "Реабилитиране на човека - от сексуалността до вярата", в която се анализира проблематиката, разглеждана от Зигмунд Фройд в неговата книга "Психология на сексуалността". А тази проблематика се разработва чрез цялото човекознание.
Във връзка с моите публикации и преди всичко по повод на огласяването на предпоставките на новата художествена литература, сред част от читателите ми, е налице повишаване на вниманието, което създава някаква възможност за възникване на делови и плодотворни контакти. С други думи, все още стоим в преддверието на предпоставките на художествената литература, защото ние самите сме централната от тях.
Развитието на вниманието, което е рационална способност, но не се изчерпва с нея, има и нравствено-естетически, и психологически и други характеристики. Използвам практико-приложния аспект на разглеждането, за да посоча за пореден път нещо, което вече съм разработил и изпробвал практически и свеждащо се до това, че художественото пресъздаване на действителността има интердисциплинен характер, а творецът, художникът, при създаването на своята творба, използва ситуативно съответната системно-структурна методология, независимо то това дали детайлно познава процеса или не. Но освен към писането, тази особеност поставя нови изисквания и към четенето и към естеството на критикуването на съответната творба.
Като страничен ефект от публикуването на моите поетични текстове се достигна до стимулиране и на неразбирането у някои от читателите с неговите характерн белези - повишаване на тревожността, изпробване на познати манипулативни похвати, реално групиране за запазване на застрашени позиции и др.
Използването на термина "поезия" в смисъл на "литература" категорично показва предимства при художественото пресъздаване на действителността. Но преди да пресъздаваш художествено действителността, ти трябва да си в състояние вярно да я пресъздаваш, с което се разкрива и съдържанието на термина "литература" като всяко словесно, но вярно пресъздаване на действителността, което изключва от сферата на литературата невярното пресъдаване на действителността. Писането на текстове, с отлитаща от реалността фантазия, ги прави стоящи извън сферата на литературата. Немалко автори използват словото за създаване на такива текстове, но те не са литература. Книжните пазари се заливат с Не-литература?!


2. Естетическо преживяване на действителността


Достигането до естетическите характеристики на преживяването предполага, преди това, много неща, сред които спадат и такива характеристики като нравствено-професионална изграденост на твореца, превръщане на преживяването в предметна област при пресъздаване на действителността в цялата му сложна структурна изграденост на нормалната човешка сетивност. Ето защо, когато говорим за естетическо преживяване в областта на художествената литература, не може да се ограничаваме с характеристиките и проявите на вкуса, който много често се превръща в доказателство на съмнителен професионализъм. Става въпрос за естетическо преживяване, от една страна, на което е способен самият творец чрез цялостната си изграденост, а, от друга страна, въздействие върху публиката чрез постигната цялост на разглежданата предметна област в дадената творба до постигането и на върховете на съпреживяването, което най-пълно се разкрива в любовната лирика. Ракурсът на разглеждането е полифоничен и затова интердисциплинен - от естетиката до философията, чрез разгръщане на съответното социално съдържание. В самата теория въпросът е практически - трябва да разполагаш с детайлно разработена философска концептуаност, която да те ориентира правилно и с това да те води успешно в пресъздаването на действителността, за да може чрез преживяването /екзистенцията/ да се улавят значимите въпроси на деня в самия ракурс на тяхното решаване, а не някакво срамежливо и "скромно" загатване чрез неясно отронени слова…водещо в лоното на дребнотемието, което обслужва не литературния, а идеологическия процес, натикващ хората в блатото на безразличието.
Текстовете, които публикувам съдържат онази логическа нишка, чието обосноваване и разбиране ни води в пределите на Теорията на литературата, т.е. за мен, като автор, нещата стоят по различен начин от този за читателя - за да напиша даден текст и всички останали, аз вече съм си изяснил нещата, за да може и публиката да прави същото. Ето защо метаморфозата на общуването на този етап между мен, в ролята ми на автор и част от публиката се разгръща в руслото на смешното. Но този комизъм е бременен с трагизъм, когато се правят опити да се създава литература с едностранчива и затова ограничена ориентация.