автор: sincerityg

Половинката... онази липсващата част... събрала всичко, което ти не притежаваш...
ти си конфликтен - тя смирена... ти си не особено привлекателен - тя е адски секси... ти винаги сдържаш сълзите си - тя плаче на всяка романтична сцена във филм... тя е това, което ти не си... за това те привлича толкова силно... събирайки се с нея, заедно се превръщате в едно цяло, способно да премине всяко препятствие, да събори всяка стена, да надвие всеки неприятел, за да достигне до пълното щастие, в съвършения свят...
Истината е, че всяко човешко същество има свои си мечти , амбиции, цели и отдава дните си в преследването и постигането им... за един те се крият в парите, колите, жените... за друг - в кариерата, завладяването на света, борбата с престъпността, глада, избиването на животните, световен мир, т.н. ... но всички хора съзнателно или не, търсят тази половинка, която ще им даде сили, за да се сдобият, да реализират желанията си... любовта крепи света - клише, криещо в смисъла си тайната на човешкото съществуване.
Къде обаче е тази така необходима половинка?... навсякъде... в службата, в автобуса, в магазина, в киното, в този град... или в съседния... в друга държава... даже на друг континент... не знаеш, но търсиш... тя - теб, също... може да отнеме дни, месеци, най-често години... откриваш я в един... после в друг... в трети... непрекъснато се убеждаваш, че си я намерил... или че си я изгубил...
Понякога си мисля, че се заблуждавам... особено, когато се разделя с поредната "съвършена" половинка. Мисля си, че другото, липсващото Аз се съдържа в няколко половинки, които вече съм оставила в миналото... звучи доста объркано - търсената половинка е селекция от качества, притежание на няколко екс - половинки... и понеже цял живот се ровим за идеалната, накрая се задоваляваме с не чак толкова съвършената, но вписваща се вече в едни други, отчаяни копнежи... а както често се случва, когато сме създали цялото... появява се някой, силно привличащ ни като магнит... но притежаващ и той свое цяло... убеден, че си открил човека и той - теб, водите половинчат живот... криеници... полусрещи... полуразговори... полупразници... но цели чувства... разделени от другата половинка... обаче вече си на възраст... изградил си един свят... страх те е да започнеш построяването на нов... въпреки емоциите... страх те е от непознатото... но... Гмурни се!... търсил си го така дълго... сега го намери... Стисни го здраво!... Отдай му се!... Сглоби пъзела, изобразяващ кристално синьото небе, с ярко греещото слънце, усмихнатите лица, пушека в комина и зелената трева... Заслужаваш го!... както всеки друг... Не води посредствено съществуване!... Полети с крилете на щастието!... Изгради своето цяло... с половинката, която чувстваш, че желае същото!...