автор: bogest

Подрипвах си по улицата с мойто колело
Наведох се да вдигна лъскаво стъкло
Две бляскави зеници в стъклото аз съзрях
И дългите ресници ме скриха пак от тях

Изправих се и вдигнах през кръстата таз мома
На рамката тя даже качи се и сама
Отидохме да караме в съседната гора
Така ни и посрещна щастливата зора

По клоните висеше бельото ни ненужно
Аз вглеждах се дълбоко в очите теменужни
През парка преминаваха туристите задружно
И кучета си търсеха дървета за по нужда

Ръката й ме глътна в прегръдка гладкокожа

Забравих даже пръст на устните й да й сложа
В раницата ми стърчеше от дупката си ножа
Не знаех дали няма и да се изложа

Не бяхме пили нищо до онова високо пладне
Когато се събрахме, защото бяхме гладни
Но инстинктите са си направо безпощадни
Та забравижме глада, защото бяхме жадни

На масата отрупана с деликатеси непознати
При все че наоколо си имаше кревати
Аз паднах на гърба си до соса от домати
Познайте кой в този обратен партер ме изпрати

Ако си мислите че лютеницата е ядене страхотно
Ще кажа само, че да ядеш, е занимание сиротно
Увяхва ти надеждата в четене неграмотно
А лютеницата от тяло се лиже най-охотно

Залети с вино са гърдите най-опасни
Опиянението идва от устните й сластни
Преминават зная мисли все мъничко ужасни
Защото телата са снарядите фугасни

Тя се повдигна в престола си от тяло
Ако така се казва на тялото ми цяло
Усещах го опряно на стената до кристално огледало
И негавата песен непозната, в която бе сияло

Показа ми кондом, закупен от аптека
Аз мислех че лекарствата поглъща ги човека
Преглътнах го без вино през гърлото полека
И тъй успях да зърна яростта й мека

На покрива разгонихме котките смълчани
Занесохме си всичките одеала, юргани
По керемидите от птичките прилежно изпосрани
До студения комин, небълвал дим от лани

Не знам какво е да огласяш на билото след залез
Дните и нощите отмъкват от мене своя вечен наниз
Омеква ми под коленете когато пея тази песен
Но защо ли се втвърдявам при всяка нова есен

--------------------------------------
24 часа, добре да го знайте
Туй не е магазин
Ако в усмивката си Вий се припознайте
В един стърчащ, окаден от саждите комин

--------------------------------------
Не мога все да оглеждам изображенията в локви като Нарцис
Мощта на страстта е хваната от фината ръка
Коси - вълни, рамене, гърди и тънки китки, глезени - всичко гратис
Какво е плащането, когато са двама прегърнати така

Ей тъй
Без много
Страстта
Е ЛОГО


Забележка:  /ако имаше раздел перверзия, това си е за там. По съвместителство поставям в най-близкото място/