автор: Fabiana

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим,
да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си,
потръпваща и гола,
гальовна и покорна.
Ще мога ли...
Избутваш ме от коловоза,
от сигурност да ме лишиш,
а всъщност
ти какво ми даваш,
набързо скованото си мостче,
по което да премина.
Няма ли да се пречупи
от порива на ветровете?
Какво ми даваш -
залутана пътечка
под сянката на стари стволове?
Не е ли прекалено хлъзгава за мене,
през гъстите клонаци и листа,
дали ще мине лъч от светлина?
На кръстопът съм,
да протегна ли ръка...