автор: alisa

И на кой са му нужни тия късни поличби,
като вече не вярвам на никакви приказки.
Който бързал - пред себе си явно е тичал.
Който вярвал - оказа се, дълго измислял.

И на кой да разказвам тия стари истории,
и на кой са му нужни, всъщност, моите глупости.
Който млъкнал - достатъчно е говорил.
Който тръгнал - вратата оставил отключена.

И на кой да оставя тая наша любов, да я пази,
да не е обосяла, да не е като кръгло сираче.
Няма жива вода. И преливам от пустото в празното.
След играта и зарчето - пионките плачат.