автор: Marta

Не мога да не те обичам. Това със сигурност го знам.
А толкова е нетипично, да бъда само духом там,
където улиците тичат към нежно и в жестокостта море,
Където нощите обличат уханен мрак и с шепотни нозе,
с коси развети неприлично, преброждат тихите алеи.
Където истински си дишам от въздух, който все копнея,
където няма да отричам как бурите в душата ми немеят,
когато с поглед си отвличам по малко от морето. Зреят
във него паднали звезди, препускат бели еднорози пяна.
Не мога да не те обичам. То все едно е, да ме няма.