автор: alisa

Ех, редила съм без грешка...
Да, редила, ала думи.
А животът не е смешен,
Аз не станах ни по-умна,

ни по-глупава, но някак
и след него оцелявам.
Вътре съм и с двата крака.
Има ли къде да шавам?

Има всъщност, да не лъжа
и да спра да искам много.
Да не съм на никой длъжна
за изпуснатия огън,

за торбата сол, която
с мене явно не изблиза,
за почерненото лято,
за недадената риза.

За гората и дървото,
дето в нея се изгуби.
На умрелия писмото
ли дочаках? Не се чудя.

Как не подредих живота си,
а подреждам само думи?
Може да е пък защото
ум царува, ум робува...