автор: pisana

Това би трябвало да звучи като извинение към болярчето.
Правя го против волята си защото ми беше приятно да ми бъде муза, но от сърце в случай че съм го наранила или съм му създала неприятности, за главоболие тук -там чак не вярвам :)

Заспала съм на двора под асмата
приседнала за отдих в тежък гроздобер
на кошницата съм положила главата
похърквам...нищо, че преваля слънчев ден.
Така болярско чувство ме споходи
сънувам го до мен е подреден
от кошницата вади грозде
предлага също и на мен.
В ръце ме грабна завъртя ме
въздушна струя в бърните ми заигра
ушите ми свистейки се изпълниха
със музика от ласкавите му слова.
Подпря ме на стената силно
притисна ме със мъжката си мощ
запърхах като пеперуда влюбено
безпаметна дали е ден или пък нощ.
Сега, че на гърба ми малко ми убива
подробност някаква си там
нали в ръцете му болярка съм щастлива
изгаряща от страст без срам.
Събудих се в момента баш сублимен
във скута ми си легнал котарак,
а песа в ревност превъзбуден
захапал босия ми крак.
Ядосано живота напсувах...(не го правя никога)
и кошницата си вземах
пак пърхам като пеперудка
събирайки плода със смях.