автор: RIMOZA

Котато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината,
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната...
Когато още вярвах на мечтите,
си строях замък от пролетни листа,
посрещах дръзко на лъка стрелите,
и нехаех за отровата на завистта.
Когато още вярвах на мечтите,
копнеех всяка вечер за искрен дъжд,
за да измие горчивото от тревите,
и да ухае сладко на цъфнала ръж...
Когато още вярвах на мечтите,
рисувах с устните си синьото море,
опивах се от смеха на вълните,
и знаех, че гларуса не ще умре.
Когато още вярвах на мечтите,
пожелавах си да стана светлина,
за да целувам до насита звездите,
и да няма сладостратието ми вина.
Когато още вярвах на мечтите,
не знаех цената на истина една,
че много често участта на съдбите,
е подвластна на зла тъмнина...