автор: Dimi

Оцеляха, остана зеленото,
бистротата сега не горчи,
тишината не плаши и дебне,
не валят пак откоси взривени
по площади с разбити гърди.

Пак спокойно е, пляскат фонтани,
Дрина вие кристални коси,
не поддава Белград и е празник,
Нови Сад с нови мост се изтяга,
за да пусне по вените мед.

И припламва нощта...с фойерверки,
а децата до майките спят,
в хубав дом, пълен с нови надежди,
избуяли в млекото и песните,
и екранът за вчера мълчи.

Аз не бях и говоря наслуки,
не гърмеше над мене смъртта,
не постилах легло на открито,
не очаквах храна от войници,
но не съм по-спокойна, не съм!