автор: Mojsei

Признава тя с дълбока благодарност,
че уважава чувствата, събудени у мен -
познава, бликналата солидарност,
не иска да ме види съкрушен.

А аз съм Цар Мойсей - могъщ,
превъплътен в Крал Артур фон Поза
и ето, че с глас на влюбени присъщ
на чувствата отвръща ми Римоза.

Безспорно е, че тя е поетеса -
не можела - твърди - да е щастлива,
а душата й е на принцеса
и бледа е, но пак - красива.

А вчера на площада ме подмина
и нежно сведе своите очи,
показвайки, че някаква причина
тревожи техните лъчи.

Не мога да я съдя строго,
но тя ме споменава:"Боже Мой!"
и кара ме да мисля много -
тревожи ли я някой, кой?

Лицето й не знае още страст,
а има героиня хубавица
и прави опит чрез контраст,
да скрие, че е тя девица.

В изповед специална не отрича
че има чувства, но с някаква тъга,
което значи, че обича,
създавайки проблем пред мен сега.