Не ме докосвай с нежност нерешителна,
не ми приписвай ти божественост неземна,
не съм,повярвай,вълшебница пленителна,
жена съм аз, жена съвсем обикновена...!
От кръв и плът била съм,знай,създадена,
по земному устойчива съм на злините,
и неведнъж била съм аз предадена,
но в никого не търся днес вините.
От облаците тъмни мрака не достигна,
да превъзмогне светлото в душата ми,
дори и слънцето ръце от мене вдигна,
безсилно да изпепели крилата ми...
Ела,срещни ме властно и не се страхувай,
да си отидеш пак, когато ме разлюбиш,
и в сънищата нощем ти не ме сънувай,
аз няма да заплача,че от мен си тръгна...!