автор: chapple

От един кибрит извадих клечка. После я запалих. Ауу.
Изгори ме. Извадих още една. И тя ме изгори. После още и още, и клечките свършиха. Взех втори кибрит. Купувам ги от магазина зад ъгъла. Този път запалих цигара. Тя не гори хубаво. После запалих един вастник. Но той изгоря много бурзо. Затова ще натрупам много вастници на едно място и ще ги запаля. За да горят по-дълго. Олеле! Стана пожар. Сега виждам мощта, която се крие в една малка кибритена клечка. Тя може да унищожава. Даже да убива , да отнема живот.
Клечката гори, клечката гасне. Но добре че запалих свещ с нея. Така ще задържа пламъка. Той осветява тъмното място, в което се намирам сега. Всъщност аз съм си вкъщи, но няма ток. А, той дойде! Сега ще изгася свещта. Опа! Без да искам я бутнах. Олеле! Стана пожар. Един пламък, даващ светлина в тъмното. Как може да е толкова зловещ, унищожителен?
Още един кибрит свърши. Ами сега как ще запаля камината. Тъкмо сложих въглища и дърва. Е, само че не мога да я запаля. Ама защо ми е кибрит като имам запалка ,,Зипо".
Огънят в камината бумти. Чакай да сложа още малко бензин, за да стане по-топло. Изпуснах вътре тубата. Олеле! Стана пожар. Как от една камина цялата къща стана пещ?
,, Изгарям в огъня"
И кибрита, и свещта, и камината имат нещо общо. Огънят, който кибритената клечка ражда, свещта, която го поддържа и камината, която го разпространява. Но накрая става пожар. Това е краят на огъня. Защото идва пожарната и той умира. Опитва се да оживее. Използва вятара, за да се разпростре. Но на края винаги умира. И кой е виновен за пожара? Кибритената клечка? Не. Този, който я е хвърлил. Олеле! Това съм аз .