автор: vavilon

Мишлето,наречено Страх се скри под Сърцето ми.Тревожно затуптя и самотно се огледа.
Огледалото в стаята се изсмя, сумтейки.Страхът се бореше с Човека.А той се скри в любимата си стая, взимайки леко четиво.Чуваше глухите удари на Сърцатото мишле и сподавяше под завивките тревогите.Реалността е мрачно предсказание за личен неуспех.Работа и пак, и пак.Пари и пак, и пак.Сън и пак, и пак.Утрешният ден е злокобно проникновение на изкълчената дейтвителност.Шефът е лош и пак, и пак.Но и ти ще станеш шеф, само поискай!Шеф на собствената си Душа.И добра и не дотам.Мишлето, наречено Страх те научи на безкомпромисност.Сърцето бие по дланите, ръцете,очите, косите,ума…Стаята е безметежна пустиня.Лампата е праг на зависимостта.А ти си лош, много лош….Човекът е луда Вселена!