 |  Безкрайно трудно ми е да съм себе си,
защото знам : не се познавам.
Обратното е също вярно :
от страх, от усета за мен, интуитивно
не смея да съм То, което е,
тъмното светло "аз" на Аз-а.
На порции, частично и по малко
показвам мутрата си -
другото лице на "аз съм".
Тя мен отблъсква,
камо ли останалите.
Сартр твърди,
че "другите" са адът,
късмет е имал тъй да мисли.
Аз сещам Ада в мен,
в душата ми, в ума е.
От Хъксли знам, че не греша,
така е.
Публикувано от BlackCat на 30.09.2005 @ 12:05:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.28
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Цената на познанието" | Вход | 6 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Цената на познанието
от devilsttattoo на 30.09.2005 @ 12:15:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Сартр-Хъксли, контрапункти,моят "аз"- срещу мен самия,губим и двамата, в рая ли съм или в ада, разлика? |
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 02.10.2005 @ 14:57:07
(Профил | Изпрати бележка) | Не другите
създават тоя ад в душата ми,
той е
от мен
за мен създаден. |
]
Re: Цената на познанието
от littoral на 30.09.2005 @ 12:18:20
(Профил | Изпрати бележка) | май доста висока цена плащаш за познанието ?
осъзнаваш, че си далече..
нали ? )
афишче
некакво
а ? )
сполай ти
но едно съветче/уточнение - ние си знаем посоката, включително вересиите и неплатените сметки и без ориентири
благодаря ти все пак !
приятен ден ))
|_
|_ |
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev (chchristov@mbox.bol.bg) на 01.10.2005 @ 12:03:04
(Профил | Изпрати бележка) | Точно в това е магията, че хем ми се струва, че съм "на крачка" от познанието за себе си, хем подозирам, че дори не съм направил и една крачка. А цената... Вивекананда твърди, че който се стреми към познание, трябва да знае, че самото познание е наградата за това, така че цената не е от значение. Обаче вече не мога да спра, а знам, че и това е само илюзия, че съм си на същото място, само си мисля, че постигам себе си. Затова ми е по-лесно да чета нещо за Бог и да си мисля, че нещо все пак е познаваемо. "Скромно", нали ?! :))
Благодаря ти за коментара ! |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 02.10.2005 @ 15:02:27
(Профил | Изпрати бележка) | Афишът е измислица, за да прикрие същината.
Опитвам се не да прикрия, да загатна
за непознаваемостта й (на същината).
Ако афишът е само поредният слой, който махвам от себе си, за да стигна до следващия, тогава , да, нека да е "афишче", но те са безкрайно много, а аз се надявах все някой ден да свършат. |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 03.10.2005 @ 09:48:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Може и да знаем "посоката", но се съмнявам в това. А виж какво пък мисли Паскал : " Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме." |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 02.10.2005 @ 15:06:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за коментара. Ще бъда, мамка му, ще бъда, дори и да знам, че е невъзможно. |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev (chchristov@mbox.bol.bg) на 01.10.2005 @ 11:33:08
(Профил | Изпрати бележка) | Е, мисленето е и Ад , и Рай, точно Хъксли ме открехна на това, но ми е трудно да балансирам, от това се "оплаквам".
Благодаря коментара ! |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev (chchristov@mbox.bol.bg) на 01.10.2005 @ 11:42:02
(Профил | Изпрати бележка) | Е, мисленето е и Ад , и Рай, точно Хъксли ме открехна на това, но ми е трудно да балансирам, от това се "оплаквам".
Благодаря за коментара ! |
]
Re: Цената на познанието
от eola на 01.10.2005 @ 21:24:53
(Профил | Изпрати бележка) | | в миговете на баланс е щастието, пожелавам ти да съумяваш по-често да го постигаш! а пък ако успееш да постигнеш немислене... кажи ми как:) |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 02.10.2005 @ 15:13:08
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти и за коментара, и за пожеланието, подкрепящо е. Наистина балансът е основата на щастливия миг, но той ти се изплъзва, чак след това разбираш, че си бил щастлив. Затова ми се струва, че не ги постигам тези мигове, а Бог ми ги изпраща и "заслугата" ми за това е нулева, това е по Божия воля и е Божия благодат.
А за немисленето мислех, че е възможно да се постигне чрез йога-техники и медитации, но засега съм много ненапреднал там. Е , продължавам да се опитвам.
Хубав ден ! |
]
Re: Цената на познанието
от Paisa (paisa@abv.bg) на 02.10.2005 @ 10:25:21
(Профил | Изпрати бележка) | Да се огледаш... ами огледалото?
Да се огледаш... защо и за кого?
Да се огледаш... е, и? Има ли после?
Познанието... можеш ли да го носиш? |
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 02.10.2005 @ 15:20:31
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво го казваш, благодаря ти!
Хем знам,
не бих могъл
да понеса това познание,
хем ,
пусто да остане,
не се отказвам,
лаком съм , изглежда,
но има и надежда :
един ден да ме смачка,
тогава ще съм се постигнал
и свършил пътя си.
С усилие и доброволно. |
]
Re: Цената на познанието
от Paisa (paisa@abv.bg) на 02.10.2005 @ 17:09:21
(Профил | Изпрати бележка) | | "... да ме смачка" ? Не те разбирам. Харесва ли ти човешката смъртна съдба? Ако не, то считай, че човечеството е смазано от познанието, което не може да носи... |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 03.10.2005 @ 09:57:25
(Профил | Изпрати бележка) | Човек винаги носи толкова, колкото може. Има по-лакоми, които се нагърбват с толкова, че товарът им ги смачква. Аз може да съм от по-лакомите, искам повече, отколкото мога да понеса , но поемам този риск да искам още, дори и да бъда смачкан (психично, умствено, душевно, както предпочиташ да го наречем).
О, да, човешката смъртна съдба ми харесва. Добре , че е Смъртта, да сложи край на страданието да живееш.
Човечеството не е тема за мен, не мога да се ориентирам в такова огромно и неразбираемо нещо, "човечеството". Аз се опитвам да се оправя с един-единствен от човечеството , себе си. |
]
Re: Цената на познанието
от Paisa (paisa@abv.bg) на 03.10.2005 @ 12:52:10
(Профил | Изпрати бележка) | Не мисля, че се разбрахме, но...
Жив и здрав :))) |
]
Re: Цената на познанието
от datchko-metodiev на 03.10.2005 @ 15:20:53
(Профил | Изпрати бележка) | Е, то си е доста трудна работа това, разбирането.:)
Особено за хора, които се занимават с думописане, думочетене, думоговорене и думообмисляне, а думите (и поотделно, и съчетани по какъвто и да е начин), могат да бъдат тълкувани произволно, зависи от тълкуващия.
:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 672
ХуЛитери: 2
Всичко: 674
Онлайн сега:
