Есенно тихо...
Разлиствам архива на
времето, пълен
с пожълтели
спомени за цветни дни.
Овехтели са.
Но нас ни има още,
за да творим спомени.
Будни сме нощем
и рисуваме
върху миналото си
бъдни мигове.
Златисто е вън.
Стоя на прозореца.
Тъга се стеле
по пътечката.
Гонят се с вятъра
пурпурни листа.
Есенно тихо...
Усещам стъпките ти -
заглъхват в мен.
Листопадно е.
С поглед те изпращам...
Хладно повява.