автор: feniks

С трясък
разчупих бурята.
В празното и гърло
черно паяче
рисуваше пясъчно було.

Прилепи
с прерязани стъпала
отпиваха oт
избуелите вени на нощта.
Паячето прибираше
кръвта от стъпките им
в своята вятърна кошничка
и
зашиваше
немите им лица със
сини кръпки.
В диво въображение
черното паяче вплете
мъртви нощни очи -
пясъчни свещи.
После,
събуди
търсещите ми пръсти.
Сред отворените длани
бликна
бесен огън,
като струна изгрев
в крилете на жерав.
Като боса сърна
в полета на орел.
Разчупих
дъното
на бурята.
Любовта
заплака...