автор: 4i40

Неделята е в мокри пелени.
Неразповити хора, мисли и коли.
Дъжд, който е престанал да вали
разхвърля кратки многоточия.

Неделята е с млечни зъби.
Сънливци ранни, разноръби
с унили кучета събират гъби
по затревени слепоочия.

Неделя във младежки пъпки.
Възможни джинси и невероятни стъпки.
Без музика телата ни са кръпки,
без кръпки са телата неудобни.

Неделята е неприлично млада.
Известности потайни, без ограда.
Очакваното все не ни се пада
и не настига ни, което гоним.

Неделя разточително богата.
Потънали до гуша във салата
седим на дълги маси по средата
и си наливаме от руйни кани.

Неделя есенно красива.
Желание, което си отива,
вълнение, което ни приспива -
сегашности, безгрижно разпиляни.

Неделята, внезапно остаряла
неизлечимо се е разболяла.
Как електрически е потъмняло
предишно, вчерашно и днешно.

Неделята внимателно умира.
Отшелници в панелни манастири
целуват нежно хладни бири
за да сънуват нещо грешно.