автор: Heretic

Откъде да започна с писането на този документ?
Дали първо да се представя на "уважаемата" публика? Да това мисля, че ще направя.
Казвам се Пешев. Като онази верига от магазини "Пешев и син", които са завладели целия свят. Роден съм в средата на пролетта - 19 април, 3963 година във Великия "Люлинополис", в зона -2. Изкарвах си прехраната като касапин.
Една вечер като се прибирах в ултра бедната си къща ме спряха кибернетичните убийци на император Сутекх. В стомаха ми спомням си изригнаха киселините и газовете, но успях да се сдържа. Император Сутекх да те вика си беше голяма работа. Това е обяснение към "уважаемата" от мен публика - кой е Сутекх?
Той е Тъмно божество от Египет, върнало се в материалния свят "благодарение" на едно магическо общество. Сега Сутекх управлява Великия полис - Люлин. А да управляваш Люлин е все едно да управляваш много повече от половината човешки (и не само) свят!
Киборгите ме вкараха в скоростомобилите си. Гледах по време на цялото пътуване изпотените си ръце. Главата ме болеше от мисленето. Попитах ги с насълзени очи "какво става'', но те не ми отговориха.
Стигнахме до Черната кула. Погледнах тази сграда. Тя беше цялата изградена от тъмно сиво-син метал и беше висока 9660 метра. Паднах от страх на коленете си. Трима гологлави мутри облечени в черно ме дигнаха грубо на крака и ме поведоха навътре в сградата. Попитах ги и тях "какво става", но те само се ухилиха и усетих гнилия им дъх. Асансьора спря изкачването си и тримата мутри ме вкараха в "Тронната зала на Сутекх".
Всичко беше доста мрачно. През стъклото видях двете луни Ом и Рен на фона на тоталната чернота сякаш ми се подиграваха. Видях огромното бюро на император Сутекх. Нечовешкото му лице беше в сянка.
Мутрите с опрян пистолет в главата ми казаха да покажа уважение и да седна на земята. От цялото това напрежение не издържах и се разревах. Попитах Император Сутекх защо ме е извикал при себе си. Той се изправи и се наведе. Тогава видях и как изглежда на живо. Продълговато лице на неопределимо животно. Нещо средно между куче и прасе. Имаше дълга буйна червена коса и изцяло черна кожа. Беше висок шест метра. Не изпитвах страх, не защото го бях гледал много пъти по новините, а защото той излъчваше спокойствие и хармония.
Той заговори със студения си глас и ме прониза със зелените си очи. Бях хипнотизиран от него.
- Е, Пешев... изследвам те от няколко дена. Ти си един мизантроп, богохулник и презрял живота.
- Какво ще правите с мен - попитах го аз и се задавих от насъбралите се слюнки.
- Ти си нужният за мен човек. Твоята омраза и сила са ми нужни.
Един проблем се появи в моя "живот" - Един върколак изпратен от Върховния съвет и надарен с божествена сила от тях, унищожава създадените блага и радости от мен. Цяла област подчинена на мен вече не е под моя власт. Слугата ми Сайбър Мурда, пазещ областта е бил убит от върколака.
- Господарю все още не разбирам какви са ви плановете за мен - поклоних му се аз.
- Ще те даря със свръх сила с цел да станеш мой слуга. Твоята длъжност ще бъде "Пратеник".
Като чух това отворих широко очите си и се захилих заради тази Прекрасна новина. Това се казва чудо! "Пратениците" се занимават с издирването и елиминирането на враговете на Император Сутекх. Това се казва престижна работа!
Приех длъжността. Сутекх на следващия ден след ритуала ме дари със свръх силата. Усетих енергията да клокочи вътре в мен. Аз горях. Крещях, но не от болка, а от удоволствие. Удоволствието уби старата ми същност. После дойдоха болките. Една седмица не бях на себе си. След като се съвзех станах Пратеника с името Ексверион. Владеех стихиите огън и земя.
С върколака беше свършено.
....................