автор: lisiza

Безгрижни лица и приказки
колко много хора.
само едно лице и поглед
търся всред тях,
но те настойчиво го скриват
изпълват и отнемат всяка
възможност да почуствам
малките неща.
Може би, малкото днес
ще се превърне в значимо утре
и кой знае
уморено да търси, ще се спре
и ще се предаде
на страха.
Своя гняв ще отърси
и ще ме освободи
от прокобната си клетва
от своята омраза да съм сама
и в знак на своята безмерна
вярност
ще ме дари
с любовта си.

2003г.