автор: Mojsei

Преди време една читателка ме попита:"Кое е доброто?" и след моите жалки опити за обяснение, тя безкомпромисно и категорично ми заяви: "Хей, Мойсей, опитите ти да се измъкнеш не са от сполучливите…" Направо ме разби, щом още си я спомням.
А ето, сега и Естела ми поставя сложната задача, в един свой коментар,
казвайки: "Ти напиши нещо по темата - "Добротата, която не може да се понася" и даже изказа свои съображения…Дали не иска съавторство или пък да делим хонорара?
Но каква е връзката между тези два случая? Изложението на нравствената проблематика предполага конкретност. В първия случай, моите абстрактни разъждения справедливо са породили неудовлетвореност, защото и въпросът бе поставен общо. Във втория случай задачата е поставена конкретно и коректно - дава ми възможност да разкажа нещо по темата, а тя е пределно сложна: доброта, която не може да понася себе си, т.е. такава доброта, която е преминала в някаква своя отвъдна модификация. Как да се подходи?
Може би, като тръгна от противното - от добротата, която е самодостатъчна, за да бъде човек щастлив, т.е. става въпрос за нормалния човек, който е мяра и субект на щастието.
Тъй като поръчката е бърза, не ми остава друго осен да разкажа за себе си, още повече, че и богът на Щастието - Луси, ме е обявил за щастлив човек…опасно признание, но да не му се сърдим…млад бог, той решава.
Има един факт, който се признава от всички, защото е емпирично установим - страхът днес е основа на човешкото преживяване. И какво става? Много автори се затварят в тази предметна област, достигайки до собствените си преживявания, за да открият категорично…света на болката. И всички са доволни: публиката казва:"Да, така е!" Авторите ликуват, а страхът си вилнее…Пълна идилия.
Но сред този свят кълни и разцъфтява и друг един свят - света на нормалността, който има също нов мащаб. Този свят откривам аз, защото съм го и създавал цял живот, показвам го чрез собствената си екзистенциалност, която е в състояние да интерпретира различни герои. И какво се получава? Сблъсък! В света на болката, да издигаш ормалността, означава да нанасяш нова болка, макар и оздравителна...
Разбра ли ме, Ес? От тук нататък става възможно да се отговори на твоя въпрос.